-
Носията като културен почерк
През този период се наблюдава още по-силно регионално диференциране. Появяват се отличителни черти в носиите на различните етнографски области – Шоплука, Родопите, Тракия, Добруджа, Северозапада. Тези различия са ясно видими в кройките, цветовете, техниките на везба и орнаментите. По-богатите семейства започват да украсяват облеклата си със сребърни пафти, пендари и метални апликации. -
Носията на сцена
През 1951 г. се създава Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, който полага основите на сценичното представяне на българската народна носия. Този период бележи своеобразна трансформация – народната носия излиза от селската среда и заживява нов живот върху сцената. Елементите от различни региони често се комбинират, за да се постигне по-голям визуален ефект. -
В навечерието на новия век
Носиите отново се появяват на събори, празници, сватби и фолклорни фестивали. Етнографските сбирки, музеи и колекции започват да събират и реставрират автентични облекла с изключителна художествена стойност. Паралелно с това, в академичните среди се възражда интересът към етнографията, фолклористиката и текстилното изкуство, а млади изследователи и творци започват да работят върху проекти, посветени на народната носия и нейната символика. -
Българската носия през очите на новото поколение
След 2010 г., се наблюдава една особено интересна тенденция – фолклорът започва да се възприема и като модно вдъхновение. Дизайнери, артисти, музиканти и инфлуенсъри намират в българската носия източник на естетика, идентичност и вдъхновение. Модни брандове като „Shevitza“ или творци като Иван Асен 22 създават облекла, вдъхновени от шевици, кройки и детайли от традиционни носии, адаптирани за съвременния градски живот, в сватбени фотосесии, музикални клипове и дигитални изложби.